Пределна заетост

Маргинална заетост (т.нар. "мини-работа")

По принцип маргинално заетите работници са работници, както и всички останали работници. Това означава, че те имат същите права, като например правото на отпуск, правото на продължаване на плащането в случай на заболяване, правото на участие в изборите за работнически съвет, правото на получаване на минимална работна заплата и най-вече правото да спазват правилата за защита срещу уволнение. Въпреки това, при маргинално наетите работници трябва да се спазват някои особености и ограничения.

Права на отпуск и продължаване на изплащането на възнагражденията на маргинално заети лица

Често възниква въпросът дали маргинално наетото лице има право на отпуск или право на продължаващо възнаграждение. Разбира се, маргинално заетите работници също имат право на тези права.

Разбира се, всеки, който е в трудово правоотношение, има право на законоустановения си годишен отпуск.

Както вече беше описано по-горе, служителите на непълно работно време също могат да претендират за отпуск. Работодателят не може да изключи това право. Тези служители имат право и на пропорционален отпуск за всеки пълен отработен месец през първите шест месеца. След изтичането на шестте месеца се прилага пълното право на отпуск.

Разликата с наетите на пълно работно време обаче е, че маргинално наетите лица не са наети в същата степен.

Законоустановеното минимално право на отпуск предвижда право на най-малко 24 работни дни годишно. Законът се основава на 6-дневна работна седмица (от понеделник до събота). Поради това минималното право на отпуск се намалява пропорционално за служителите на непълно работно време. Следователно минималното право на отпуск е 20 дни, ако служителят работи само 5 дни в седмицата, 16 дни, ако служителят работи само 4 дни в седмицата, и т.н. Решаващият фактор не е броят на часовете на седмица, а броят на дните, които служителят работи на седмица. Поради това едно маргинално заето лице, което работи по 2 часа седмично от понеделник до събота, също има право на 24 работни дни отпуск.

Правото на продължаване на изплащането на възнаграждението в случай на заболяване възниква след четири седмици работа. Работодателят е длъжен да изплаща на маргиналното заето лице възнаграждението, което то би получавало, ако не беше изпаднало в неработоспособност.

Защита срещу уволнение за маргинални служители

Тук се прилага и общата защита срещу уволнение. Това означава, че ако се прилага Законът за защита при уволнение, уволненията по лични причини (напр. болест, липса на квалификация), поведенчески причини (напр. грубо нарушение от страна на служителя) и оперативни причини (напр. закриване на предприятието) са допустими.

По време на изпитателния срок договорът не може да бъде прекратен със срок на предизвестие, по-кратък от 2 седмици, а в останалите случаи - само в съответствие със законоустановените срокове на предизвестие от поне 4 седмици.

Особеното при маргинално заетите лица е, че е известно, че тези групи лица имат различен осигурителен статус. Работодателят е длъжен да докладва тези лица на Федералната асоциация за осигуряване на миньорите и да плаща пенсионните осигурителни вноски за тях. Сумата до 450,00 EUR обаче остава без удръжки за работника.